Стари капи
Стари капи
През месец октомври 1968 година ротите бяха в намален състав. Старите войници се уволниха, а новобранците бяха в новобрански роти. Ние очаквахме да приключи обучението им и да дойдат при нас. През това време обслужвахме и консервирахме техниката за през зимата, почиствахме районите и често бяхме наряд. Една вечер след поредния караул, новото попълнение на ротата ни очакваше пред спалното помещение. Прикривайки вълнението си, почистихме и прибрахме оръжието в пирамидата, минахме през умивалнята и предстоеше запознаване с младите войници. Преди вечеря всички бяхме в коридора пред спалното. Отидох при новобранците и попитах:
- Знаете ли разпределението си по екипажи?
- Тъй вярно!
- Кой от вас е пълнач на танк Т-521?
- Аз, Редник Николов.
- Знаеш ли, кой е мерач в твоя екипаж?
- Знаете ли разпределението си по екипажи?
- Кой от вас е пълнач на танк Т-521?
- Аз, Редник Николов.
- Знаеш ли, кой е мерач в твоя екипаж?
- Тъй вярно.
- Кой?
- Редник Пиларски.
- Ти познаваш ли го?
- Кой?
- Редник Пиларски.
- Ти познаваш ли го?
- Съвсем не.
- Бегом да го намериш и да му се представиш!
Седнах на рафтчето за чепици, което служеше и за пейка. Редник Николов обиколи умивалнята, спалното и се върна при мен.
- Другарю редник, заповедта е изпълнена. Редник Пиларски сте Вие.
- Браво бе, разузнавач! От този момент, освен пълнач, ти ще си и разузнавач в нашия екипаж.
- Слушам!
- Седни до мен да си поговорим.. Разпитах го и разбрах, че е от село Галиче Врачанско. Каза, че е тренирал борба и е участвал в състезания.
-А сега де! - Казах и го попитах - Ами ако се сборим ние с теб, кой ще победи?
А той:
- Редник Пиларски ще победи.
- Значи няма да се борим.
- Тъй вярно!...
Сподели още, че си има ДулЦинея и мисли за нея. Аз му казах, че съм в същото положение. Последва още един сериозен и важен разговор за службата:
- Николов, ти знаеш ли коя е първата задача на танковия екипаж при бойна тревога?
- Съвсем не.
- Първата задача на екипажа е да не допусне танкът да бъде пленен още докато е в парка на поделението. С други думи, танкът трябва да бъде изкаран от парка и закаран до мястото за лагеруване. Кой според теб трябва да направи това?
- Механик водачът - старши сержант Милушев.
- Как така старши сержант Милушев? Той живее някъде в София и докато го извикат, врагът вече може да е бомбардирал казармата!
Николов помисли малко и изтърси:
- Редник Пиларски.
Последва смях от старите капи, а някой каза:
- Пиларски, новобранецът май иска да те действа!
А аз:
- Николов?!
- Аз. Слушам!
- Видя ли реакцията?
- Виноват.
- Виноват я! Освен това, аз не знам да карам танк. Ти знаеш ли?
- Съвсем не.
- На това някой би казал "Беля". Но аз имам идея. Ще трябва да застанеш пред танка и да го мамиш! Знаеш ли как се казва нашия танк?
- Съвсем не.
- Казва се Маруся. Руска машинка и отговаря на "Маруся". За целта от сега нататък всяка вечер в столовата дежурният по рота ще ти дава по едно парче хляб и при тревога тичаш в парка, заставаш пред "Маруся" и мамиш: " На Маруся, на!". Разбра ли?
- Тъй вярно.
- Как ще мамиш танк 521?
- На, Маруся, на!
От този момент нататък моят новобранец получаваше по една дажба хляб за Маруся и беше доволен. Как няма да е доволен?! Да получава всяка вечер допълнително хляб е мечта за всеки новобранец. А иначе, когато някой го попиташе на майтап или на подигравка, как ще мами Маруся, той отговаряше:
- На, Маруся, на!...
През есента от пръв поглед личеше кой е стар войник и кой новобранец, защото старите още бяха с летни униформи, а новобранците - с нови зимни униформи. Споменавал съм вече, че в казармата се стараех да подражавам на храбрия войник Швейк. Това ми се отдаваше най-добре, когато станах "стара капа" и се преструвах на новобранец. За целта се преобличах в миналогодишните си новобрански дрехи и се превръщах в "пухкав заек". Излизах на плаца и тръгвах на "лов за стари капи". Щом срещнех някой непознат ефрейтор, младши сержант или друг наперен стар войник, прибирах ръцете си по кантовете и така набивах новобранските си чепици, сякаш искам да изкъртя асфалата. Почти всички се връзваха на номера ми и започваха да ме командват:
- Боец?!
- Редник Пиларски! - заставах мирно и очаквах команди.
- Пиларски?
- Аз. Слушам!
- От кое поделение си?
- Редник Пиларски. Пълнач на танк Т-55А - първи екипаж от първи танков взвод на втора танкова рота, от втори танков батальон на петнайсти танков полк - девета танкова бригада!
Повечето от "жертвите ми" след тази тирада разбираха, че не съм новобранец, защото това бяха данни от миналата година. Тази година нямаше полкове, а батальоните бяха преименувани. Започвахме да се майтапим. Аз изпълнявах още някой новобрански номер и така се забавлявахме. А в някои случаи тези сценки бяха показно за пред баш новобранците за това, как трябва да комуникират със стари войници! Случваше се, когато набивах крак, някой ефрейтор да не ми обърне внимание. Аз подтичвах след него и пак набивах крак, докато му писне и каже нещо от рода на:
- Махай се от тука бе, новобранец смотан!
- А аз:
- Слушам другарю ефрейтор! Може ли още един път?..
Имаше и такива "стари капи", които не можеха да се усетят, че съм стар войник и започваха да ме командват.... "На ля-во!, на дяс-но!, кръгом марш! Остави!..Върни се!"Аз изпълнявах командите безупречно, като постепенно се отдалечавах и при команда "Върни се", продължавах да се отдалечавам марширувайки. Понякога включвах походката на куция барабанчик с отмятане на левият крак и продължавах натам, където съм тръгнал. Друг път се обръщах, показвах им среден пръст:
- Мож ти мен фан хуй?..
Веднъж отидох в друг батальон при един новобранец от Симитли - Ангел Джоков. Това беше преди вечеря, когато ротите са свободни от занятия. Почти цялата рота беше в едно мазе - нещо като клуб или стая за почивка. Седяхме един до друг с Ангел и разговаряхме. По едно време някакъв стар войник застана в средата на помещението и изкомандва:
- Я внимавай - всички млади бойци - стани!
Младите войници станаха. Командващия дойде при мен:
- Боец! Ти ослушваш ли се?
- Защо?
- Казах. Всички млади бойци - стани!
- И те станаха.
- Ти на интересен ли се правиш бе, новобранец?!
Ангел Джоков се опита да ме защити и каза, че не съм новобранец, но нямаше кой да го чуе, защото новобранската му дума не струваше нищо. Дойдоха още двама. Издърпаха ме за ръцете, за да стана. В кръг около мен се събраха всички стари войници и започнаха да ме блъскат един към друг, без да ме удрят. През това време извадих военната си книжка, която носех в себе си, за подобни случаи, и я подадох на един от младши сержантите. Последва нещо като извинение и с това се размина.. След този случай меракът ми да се преструвам на новобранец намаля. Постепенно времето застудя и всички стари войници облякоха зимните униформи...
Службата вървеше без произшествия, докато веднъж старшината на ротата по време на вечерната проверка реши да провери състоянието на личното ни оръжие и противогазите. Докато проверяваше противогаза на редник Николов, извади от торбата му едно парче (четвъртина) хляб. Ядоса се и удари новобранеца с хляба, който беше стоял там повече от месец и станал твърд като камък. На челото му остана белег от удара:
- Защо е този хляб тука бе?!
- Да мамя Маруся.
- Каква Маруся бе?!
- Танк Т-521.
- Каквооо?! Кой ти каза?!
Мълание.
- Кой ти каза бе?!
Тогава аз се обадих:
- Редник Пиларски.
- Рота, мирно! - Изкомандва Гавазина.
Притъпка с крака на място и си тръгна. Остави ротата в положение "Мирно" и си отиде. Постояхме известно време и когато се убедихме, че няма да се върне, дежурният по рота - младши сержант Конов каза:
- Момчета, хайде да си лягаме.
Леглата в спалното помещение бяха подредени по екипажи. Редник Николов спеше от дясната ми страна. Дневалният изгаси лампите. Остави само "дежурното" осветление.
Аз наруших тишината:
- Николов?
- Аз! Слушам!
- Какво направи ти бе?
- Виноват.
- За какво?
- Казах пред старшината за Маруся.
- Точно за Маруся става въпрос. Тази вечер дежурният по рота даде ли ти хляб за нея?
- Тъй вярно.
- А ти какво направи? Изяде ли го?
- Тъй вярно.
- Значи, ти всяка вечер си хапваше допълнително по една дажба хляб, а за Маруся остави един комат, да мухлясва при противогаза. Не знаеш ли, че в торбата за противогаз, не трябва да има нищо друго, освен противогаз?
- Виноват.
- Виноват, я! С този хляб ли щеше да мамиш Маруся?
- Тъй вярно.
- Абе, ти Маруся за глупачка ли я мислиш? Как ще тръгне тя след мухлясал хляб?
Тук младши сержант Конов се намеси:
- Пиларски, на теб яйце ти се пече на гъза, а още си правиш майтап!
- Какъв майтап бе, ей! Вие знаете ли, че ако снощи ни бяха вдигнали в бойна тревога, Маруся щеше да остане в парка! И се обърнах към Николов:
- Николов?
- Аз! Слушам!
- Така или иначе, аз ти бях подсигурил допълнително хляб за всеки ден. Това вече свърши. Разбра ли?
- Тъй вярно.
- А като ме вкарат в ареста заради хляба, който ти изяде, ще ми донасяш ли нещо допълнително?
- Тъй вярно. Слушам!
На развод пред строя, командира на батальона обясни, че съм марда, защото съм давал всяка вечер хляб на новобранеца си - пардон, заради това, че съм се подигравал с младия войник в екипажа, което е пример за извращение. А това се наказва...
Вкараха ме в ареста за пет дни. Дежурните по рота всяка вечер изпращаха редник Николов с неща, които да облекчат страданието ми.
Историите с танк 521 продължават, но за това - друг път.
Чао.
Симитли 2023 г.
- Бегом да го намериш и да му се представиш!
Седнах на рафтчето за чепици, което служеше и за пейка. Редник Николов обиколи умивалнята, спалното и се върна при мен.
- Другарю редник, заповедта е изпълнена. Редник Пиларски сте Вие.
- Браво бе, разузнавач! От този момент, освен пълнач, ти ще си и разузнавач в нашия екипаж.
- Слушам!
- Седни до мен да си поговорим.. Разпитах го и разбрах, че е от село Галиче Врачанско. Каза, че е тренирал борба и е участвал в състезания.
-А сега де! - Казах и го попитах - Ами ако се сборим ние с теб, кой ще победи?
А той:
- Редник Пиларски ще победи.
- Значи няма да се борим.
- Тъй вярно!...
Сподели още, че си има ДулЦинея и мисли за нея. Аз му казах, че съм в същото положение. Последва още един сериозен и важен разговор за службата:
- Николов, ти знаеш ли коя е първата задача на танковия екипаж при бойна тревога?
- Съвсем не.
- Първата задача на екипажа е да не допусне танкът да бъде пленен още докато е в парка на поделението. С други думи, танкът трябва да бъде изкаран от парка и закаран до мястото за лагеруване. Кой според теб трябва да направи това?
- Механик водачът - старши сержант Милушев.
- Как така старши сержант Милушев? Той живее някъде в София и докато го извикат, врагът вече може да е бомбардирал казармата!
Николов помисли малко и изтърси:
- Редник Пиларски.
Последва смях от старите капи, а някой каза:
- Пиларски, новобранецът май иска да те действа!
А аз:
- Николов?!
- Аз. Слушам!
- Видя ли реакцията?
- Виноват.
- Виноват я! Освен това, аз не знам да карам танк. Ти знаеш ли?
- Съвсем не.
- На това някой би казал "Беля". Но аз имам идея. Ще трябва да застанеш пред танка и да го мамиш! Знаеш ли как се казва нашия танк?
- Съвсем не.
- Казва се Маруся. Руска машинка и отговаря на "Маруся". За целта от сега нататък всяка вечер в столовата дежурният по рота ще ти дава по едно парче хляб и при тревога тичаш в парка, заставаш пред "Маруся" и мамиш: " На Маруся, на!". Разбра ли?
- Тъй вярно.
- Как ще мамиш танк 521?
- На, Маруся, на!
От този момент нататък моят новобранец получаваше по една дажба хляб за Маруся и беше доволен. Как няма да е доволен?! Да получава всяка вечер допълнително хляб е мечта за всеки новобранец. А иначе, когато някой го попиташе на майтап или на подигравка, как ще мами Маруся, той отговаряше:
- На, Маруся, на!...
През есента от пръв поглед личеше кой е стар войник и кой новобранец, защото старите още бяха с летни униформи, а новобранците - с нови зимни униформи. Споменавал съм вече, че в казармата се стараех да подражавам на храбрия войник Швейк. Това ми се отдаваше най-добре, когато станах "стара капа" и се преструвах на новобранец. За целта се преобличах в миналогодишните си новобрански дрехи и се превръщах в "пухкав заек". Излизах на плаца и тръгвах на "лов за стари капи". Щом срещнех някой непознат ефрейтор, младши сержант или друг наперен стар войник, прибирах ръцете си по кантовете и така набивах новобранските си чепици, сякаш искам да изкъртя асфалата. Почти всички се връзваха на номера ми и започваха да ме командват:
- Боец?!
- Редник Пиларски! - заставах мирно и очаквах команди.
- Пиларски?
- Аз. Слушам!
- От кое поделение си?
- Редник Пиларски. Пълнач на танк Т-55А - първи екипаж от първи танков взвод на втора танкова рота, от втори танков батальон на петнайсти танков полк - девета танкова бригада!
Повечето от "жертвите ми" след тази тирада разбираха, че не съм новобранец, защото това бяха данни от миналата година. Тази година нямаше полкове, а батальоните бяха преименувани. Започвахме да се майтапим. Аз изпълнявах още някой новобрански номер и така се забавлявахме. А в някои случаи тези сценки бяха показно за пред баш новобранците за това, как трябва да комуникират със стари войници! Случваше се, когато набивах крак, някой ефрейтор да не ми обърне внимание. Аз подтичвах след него и пак набивах крак, докато му писне и каже нещо от рода на:
- Махай се от тука бе, новобранец смотан!
- А аз:
- Слушам другарю ефрейтор! Може ли още един път?..
Имаше и такива "стари капи", които не можеха да се усетят, че съм стар войник и започваха да ме командват.... "На ля-во!, на дяс-но!, кръгом марш! Остави!..Върни се!"Аз изпълнявах командите безупречно, като постепенно се отдалечавах и при команда "Върни се", продължавах да се отдалечавам марширувайки. Понякога включвах походката на куция барабанчик с отмятане на левият крак и продължавах натам, където съм тръгнал. Друг път се обръщах, показвах им среден пръст:
- Мож ти мен фан хуй?..
Веднъж отидох в друг батальон при един новобранец от Симитли - Ангел Джоков. Това беше преди вечеря, когато ротите са свободни от занятия. Почти цялата рота беше в едно мазе - нещо като клуб или стая за почивка. Седяхме един до друг с Ангел и разговаряхме. По едно време някакъв стар войник застана в средата на помещението и изкомандва:
- Я внимавай - всички млади бойци - стани!
Младите войници станаха. Командващия дойде при мен:
- Боец! Ти ослушваш ли се?
- Защо?
- Казах. Всички млади бойци - стани!
- И те станаха.
- Ти на интересен ли се правиш бе, новобранец?!
Ангел Джоков се опита да ме защити и каза, че не съм новобранец, но нямаше кой да го чуе, защото новобранската му дума не струваше нищо. Дойдоха още двама. Издърпаха ме за ръцете, за да стана. В кръг около мен се събраха всички стари войници и започнаха да ме блъскат един към друг, без да ме удрят. През това време извадих военната си книжка, която носех в себе си, за подобни случаи, и я подадох на един от младши сержантите. Последва нещо като извинение и с това се размина.. След този случай меракът ми да се преструвам на новобранец намаля. Постепенно времето застудя и всички стари войници облякоха зимните униформи...
Службата вървеше без произшествия, докато веднъж старшината на ротата по време на вечерната проверка реши да провери състоянието на личното ни оръжие и противогазите. Докато проверяваше противогаза на редник Николов, извади от торбата му едно парче (четвъртина) хляб. Ядоса се и удари новобранеца с хляба, който беше стоял там повече от месец и станал твърд като камък. На челото му остана белег от удара:
- Защо е този хляб тука бе?!
- Да мамя Маруся.
- Каква Маруся бе?!
- Танк Т-521.
- Каквооо?! Кой ти каза?!
Мълание.
- Кой ти каза бе?!
Тогава аз се обадих:
- Редник Пиларски.
- Рота, мирно! - Изкомандва Гавазина.
Притъпка с крака на място и си тръгна. Остави ротата в положение "Мирно" и си отиде. Постояхме известно време и когато се убедихме, че няма да се върне, дежурният по рота - младши сержант Конов каза:
- Момчета, хайде да си лягаме.
Леглата в спалното помещение бяха подредени по екипажи. Редник Николов спеше от дясната ми страна. Дневалният изгаси лампите. Остави само "дежурното" осветление.
Аз наруших тишината:
- Николов?
- Аз! Слушам!
- Какво направи ти бе?
- Виноват.
- За какво?
- Казах пред старшината за Маруся.
- Точно за Маруся става въпрос. Тази вечер дежурният по рота даде ли ти хляб за нея?
- Тъй вярно.
- А ти какво направи? Изяде ли го?
- Тъй вярно.
- Значи, ти всяка вечер си хапваше допълнително по една дажба хляб, а за Маруся остави един комат, да мухлясва при противогаза. Не знаеш ли, че в торбата за противогаз, не трябва да има нищо друго, освен противогаз?
- Виноват.
- Виноват, я! С този хляб ли щеше да мамиш Маруся?
- Тъй вярно.
- Абе, ти Маруся за глупачка ли я мислиш? Как ще тръгне тя след мухлясал хляб?
Тук младши сержант Конов се намеси:
- Пиларски, на теб яйце ти се пече на гъза, а още си правиш майтап!
- Какъв майтап бе, ей! Вие знаете ли, че ако снощи ни бяха вдигнали в бойна тревога, Маруся щеше да остане в парка! И се обърнах към Николов:
- Николов?
- Аз! Слушам!
- Така или иначе, аз ти бях подсигурил допълнително хляб за всеки ден. Това вече свърши. Разбра ли?
- Тъй вярно.
- А като ме вкарат в ареста заради хляба, който ти изяде, ще ми донасяш ли нещо допълнително?
- Тъй вярно. Слушам!
На развод пред строя, командира на батальона обясни, че съм марда, защото съм давал всяка вечер хляб на новобранеца си - пардон, заради това, че съм се подигравал с младия войник в екипажа, което е пример за извращение. А това се наказва...
Вкараха ме в ареста за пет дни. Дежурните по рота всяка вечер изпращаха редник Николов с неща, които да облекчат страданието ми.
Историите с танк 521 продължават, но за това - друг път.
Чао.
Симитли 2023 г.
Коментари
Публикуване на коментар