Видео-клипове на Благой Пиларски

Преди да навляза в лабиринта „прогимназия“, ще разкажа още някои неща, които се случиха в началния курс. По едно време ходенето на училище почти беше започнало да ми харесва. Татко беше майстор шивач. Той е научил едни от най-добрите шивачи в Симитли на този занаят. На мен ми уши ученическа униформа, като тази на гимназистите. Купиха ми и ученическо куфарче. Тогава повечето деца си носеха учебниците в торбета или чанти, ушити от док или друг плат с дръжки, като пазарските чанти. Аз обаче бях с картонено кафяво куфарче и много се гордеех. Като тръгнех по улицата към училището, подтичвах друскайки куфарчето, а вътре повечето учебници бяха с твърди корици и тропкаха. И аз - друс, друс, друс с куфарчето, за да ме забележат комшиите. Да, но двама по-големи ученици от мен - Чиме Кордев (тоя, на Пешо горскио, баща му) и един друг от "Гайтан маала“, забелязали гордостта ми и щом стигнех до кръстовището при Мановци ,излизаха от ъгъла и започваха да ме подиграват, викайки: - "Ний