Как влязох в лабиринта симитлийска прогимназия

Преди да навляза в лабиринта „прогимназия“, ще разкажа още някои неща, които се случиха в началния курс. По едно време ходенето на училище почти беше започнало да ми харесва. Татко беше майстор шивач. Той е научил едни от най-добрите шивачи в Симитли на този занаят. На мен ми уши ученическа униформа, като тази на гимназистите. Купиха ми и ученическо куфарче. Тогава повечето деца си носеха учебниците в торбета или чанти, ушити от док или друг плат с дръжки, като пазарските чанти. Аз обаче бях с картонено кафяво куфарче и много се гордеех.
Като тръгнех по улицата към училището, подтичвах друскайки куфарчето, а вътре повечето учебници бяха с твърди корици и тропкаха. И аз - друс, друс, друс с куфарчето, за да ме забележат комшиите. Да, но двама по-големи ученици от мен - Чиме Кордев (тоя, на Пешо горскио, баща му) и един друг от "Гайтан маала“, забелязали гордостта ми и щом стигнех до кръстовището при Мановци ,излизаха от ъгъла и започваха да ме подиграват, викайки: - "Нийц, ученика, нийц ученика"... Аз хуквах по друга улица, за да заобиколя и да вляза през другия вход на училището, но когато стигнех, те вече се бяха преместили там и щом ме видеха, започваха пак: "Нийц ученика...". Така обикалях улиците около училището, докато почти мине първия час. Тези мои закъснения, никак не харесваха на другарката Чобанова, а мен ме беше срам да кажа каква е причината. Аз вече не друсках куфарчето и гледах да отида по-рано, за да ги изпреваря, но те пак бяха там... Веднъж мама каза на татко: - Това дете сутринта ойде на училище един час по-рано, и па е закъснело. Нещо не е наред! Когато татко разбра каква е работата, ми каза, че това мога да го реша сам, като минавам покрай тях без да обръщам внимание на това, какво ми говорят. Ако пък те ми посегнат, да му кажа, и той ще се разправи с тях. Така и направих. Постепенно престанаха да ме тормозят, но доста време след това, като се срещнехме, не пропускаха да ми кажат "Нийц". Аз се усмихвах и казвах: „Да бе, да“. От тогава разбрах какво означава поговорката "Магаре от укорци (обиди) не умира".
Както вече съм споменавал, в четвърти клас останах на поправителен по четене и досега, когато трябва да прочета гладко и изразително някой текст, предварително го научавам наизуст. Тогава поправителните се провеждаха само през есента. През това лято училището организира десетдневен детски лагер. Другарката Чобанова беше една от ръководителките и настоя пред татко да ме запише, за да ме подготви за изпита. Първите пет дни бяхме в пансиона на училището в Симитли, а другите пет дни - на Предел, в училището на махала "Баба Цвета". След време там стана хубав пионерски лагер за децата от Благоевградски окръг, но тогава имаше само една сграда за училището. Настаниха ни в две стаи. В едната момчета, в другата - момичета. През деня нарязахме и събрахме папрат, и застлахме. Покрихме с одеяла и се получиха нещо като дюшеци на пода. Там спяхме. Както винаги, на лагер е много по-приятно и интересно, отколкото в училището. Организираха ни различни занимания. Лошото беше, че почти всеки ден ни готвеха стар боб. В един хубав ден ръководството реши да организира поход до най-близкия връх на Пирин, за да погледнем от там към Симитли. Обядвахме и тръгнахме в колона. През няколко деца имаше по един учител. След мен вървеше началникът на лагера - Стойне Миленков. През едно дете пред мен вървеше едно момиче, което ми харесваше. Аз не ѝ бях казал, че я харесвам, но си представях, че ако случайно се подхлъзне, аз ще ѝ помогна да не падне и така ще я впечатля. Както си вървяхме, без да искам пръднах. (Като някое магаре по нагорнище). Другарят Миленков на всеослушание ме попита: - Благой, защо пърдиш бе? - Ами, защото на обед пак ядох боб и сега гъзът ми е доволен. Затова! Понеже и другите бяха недоволни от бобената диета, доста се смяха, а някои тайно ме поздравиха за оригиналния отговор. Новината за "остроумието" ми, ме изпревари, и след два дни, когато се прибрах в Симитли, родителите ми знаеха как съм отговорил на заместник директора на училището. Както и да е, лагерът свърши. Момичето, което харесвах, не се подхлъзна. Аз изкарах поправителния по четене и преминах в прогимназията. Историите, които се случиха там, ще разкажа друг път. Чао.