Сезонът на свинските сватби - разказ

    Четивото е противопоказно за вегани. 

     Сега е сезонът на свинските сватби. Открай време в Симитли се правят свински сватби. Само че, както другите сватби, така и свинските, започнаха да са все по-камерни и в тесен семеен кръг. А едно време какви свински сватби имаше!...

    Ако някой се чуди какво е това "Свинска сватба", ще обясня. Всички знаем, че на село почти всяко семейство отглежда свиня, прасе или както някои му казват - раненик (храненик). Та този раненик се отглежда, за да бъде заклан и да подсигури на семейството месо, сланина и свинска мас за през годината (някога олиото е било кът). 

    Един път домашната котка, облизвайки се, радостно казала на прасето: 

    - Наближава Коледа! 

   - Не виждам нищо радостно в това. - Отговорило то. 

    В определен ден през този сезон се събират няколко колячи (касапи). Хващат прасето и най-добрия касапин, само с едно пробождане с ножа, убива прасето по най-хуманен начин! Сега някои от съвременните касапи, за още по-голяма "хуманност", гръмват прасето в главата  с пушка (язък за мозъка). Касапите обработват прасето. Докато имаше хора, които ходят със свински опинци (цървули), кожата на прасето се дереше. Аз съм ходил с опинци само на сурва. Чичо Миалко ми ги уши от свинска кожа. Касапите умееха да дерат кожата много гладко, без да остава сланина по нея. Мен са ме учили как да дера кожата без да я пробождам с ножа и да не нарязвам сланината дълбоко. Сега, когато не се правят опинци, прасето се щави и пърли, за да може да се изяде и кожата. Сещам се за Чарли Чаплин, как ядеше подметките на обувките си в "Треска за злато". 

    След като се обработи кожата, прасето се разфасова. Най-напред се отделя исменката. Това е месото пред гърдите и корема (сега мисля, че му казват бекон). Исменката се предава на жените, за да направят оризници за гостите. Вечерта комшиите се събират на оризник с греяна ракия ( в село Логодаш ѝ казват топлянка) и вино. Накрая има песни и хора. С други думи, това е свинската сватба. 

    На една свинска сватба, домакините Георги и Яна Валеови (вечна им памет), тъкмо изпратили гостите от махалата, дошли колегите на Георги. Понеже оризниците вече били изядени, бай Гоше казал на жена си: - "Пръжи, Яно!" И тя започнала да пържи от месото. 

    Мъжете замезват и пият. Яна пържи и донася. 

Вече към сутринта, Яна се позабавила в кухнята и бай Гоше и подвикнал: -"Пръжиш ле Яно?" 

    Яна дошла с празна тава. Сложила я на масата и казала: 

    - Пръжи сега па ти, Гоше! 

    Оказало се че прасето вече е било изядено. 

    Ей такива свински сватби ставаха едно време! То и прасето изглежда, че не е било достатъчно голямо, за да им стигне, но... 

    И до сега, когато се съберат да замезват и пият, се намира някой да каже: - "Ей, да не стане накрая - пръжи сега па ти, Гоше!" 

    След време бай Гоше беше споделил, че през оная година, въпреки че прасето им е било изядено, са имали повече месо отколкото през други години, защото комшиите и колегите му, щом заколели прасе им носели месо. Някой плешка, друг - бут, гърди, така че винаги са имали пресно месо. 

    Няма ги вече някогашните сватби. Няма. Това е! 

    Симитли 02.01.2021 г.