"Заблеяло ми агънце" в Сенокос 2019 г.
Публикации
Аз, запаснякът.
Редовната ми войнишка служба мина в Горна баня, като танкист на най-модерните за онова време танкове Т-55А. Щом се уволних през есента на 1969 г, ме зачислиха като мерач в симитлийското танково поделение на танк Т-34. Тези танкове баха още от втората световна война и се обслужваха много по-трудно, отколкото танк Т-55. На първия сбор ни зачислиха по една войнишка мешка (раница) пълна с войнишки дрехи - шинел, платнище, куртка, панталон, колан и чипици. Чипиците са войнишки цели обувки с кабари отдолу, за да не се износват подметките и да тропат по-силно, когато маршируваме пред началниците. Тези дрехи трябваше да ги приберем вкъщи, да ги нафталираме против молци и щом ни повикат (посред нощ), да ги облечем и да тичаме в поделението, за да гоним противника. Аз по това време работех като заведущ смяна в рудник "Ораново". Още бях ергенин и рядко се прибирах вкъщи. А през лятото спях на терасата на новата къща на зет ми и сестра ми. Така се случи, че на три четири сбора
