Видео-клипове на Благой Пиларски

                                     През далечната 1964-та година, по време на съветския социализъм в България и когато вече очаквахме през близките двадесетина години да дойде комунизма, нямаше телефонни измамници, защото нямаше телефони. Тогава измамниците бяха обикновени хора. Много от тях изглеждаха интелигентни. Може би за това, когато чуя, че някой е интелигентен, не си представям добър човек, а човек, който трудно може да бъде излъган, но за сметка на това, той може лесно да те излъже. За такъв човек искам да разкажа. Тогава общежитието за второкурсници от минния техникум Бобов дол беше в приземния етаж на втора младежка палата. Там можехме да влизаме и през прозорците, за да не обикаляме по стълбите. Вече се познавахме и бяхме по-свободни. Ходехме често до Станкето (Дупница). Някои имаха приятелки от гимназията там. По едно време се появи млад, около тридесетгодишен мъж. Винаги беше спретнат и контактен човек. Интелигент. Чат-пат преспиваше в шеста стая и почти се беше