Телефонни измамници

                                    

През далечната 1964-та година, по време на съветския социализъм в България и когато вече очаквахме през близките двадесетина години да дойде комунизма, нямаше телефонни измамници, защото нямаше телефони. Тогава измамниците бяха обикновени хора. Много от тях изглеждаха интелигентни. Може би за това, когато чуя, че някой е интелигентен, не си представям добър човек, а човек, който трудно може да бъде излъган, но за сметка на това, той може лесно да те излъже. За такъв човек искам да разкажа. Тогава общежитието за второкурсници от минния техникум Бобов дол беше в приземния етаж на втора младежка палата. Там можехме да влизаме и през прозорците, за да не обикаляме по стълбите. Вече се познавахме и бяхме по-свободни. Ходехме често до Станкето (Дупница). Някои имаха приятелки от гимназията там. По едно време се появи млад, около тридесетгодишен мъж. Винаги беше спретнат и контактен човек. Интелигент. Чат-пат преспиваше в шеста стая и почти се беше сприятелил с момчетата. Беше им споделил, че в момента е безработен и му е трудно, но очаква скоро да го назначат за учител по математика в техникума, а те не трябваше да издават тайната му. Ние обаче разбрахме и им завиждахме, че ще могат да изкарват добри оценки. Това продължи две - три седмици. Веднъж се върнал от Станке Димитров много възбуден и развълнуван. Споделил, че се е запознал с една страхотна дама. Много искал да я впечатли, но с тези протъркани дрехи не можел да я заведе на ресторант. Затова те трябвало да му помогнат, да се облече като хората. Разбира се! Как няма да помогнат на бъдещия си учител по математика! Имахме един съученик от София. Викахме му Софиянеца. Та Софиянеца му дал новия си балтон (горно палто). Старозагорецът пък му дал костюма си. Друг го обул с нови трандафори. Намерили се и хубава риза, вратовръзка - и математиката им била в кърпа вързана. Учителят обаче трябвало да бърза за вечерния влак за Станке Димитров, където го очаквала дамата. Мина седмица - две, а "учителят" нито го назначават, нито им връща дрехите. Наближаваше нова година и на някой започна да му става студено без горно палто (че и шала май му беше дал). Друг не можеше да си облече новия костюм и т. н. Казаха в милицията. Идваха милиционери, разпитваха. Описаха отнесените дрехи и казаха, че този е бил измамник. Не го намериха. В техникума, учителят ни по геология и петрография, Другаря Благоев, не пропускаше да ги подиграва: - Учител по математика, а? Ти какво му даде, ами ти? И какви бележки щеше да ви пише? Тройки или шестици? Докато още не беше отшумял този случай, на Владимир Спасов (Вовката) от Гара Пирин му откраднаха гащите в Симитли. Това съм го описал в разказа "Минералната баня". Той също беше от шеста стая на общежитието в Бобов дол, но не беше дал нищо на "математика". Не че не е искал, но като по-дребен, дрехите му не ставаха за учител. "Дарителите" затова малко му завиждаха. И когато се прибра в стаята без долни гащи, спряха да му завиждат. А Стефан Рафаилов от град Рила каза на Благоев: - Другарю Благоев, още една кражба е станала. - Каква кражба? - На Вовката са му откраднали гащите в симитлийската баня. Ей такива неща се случваха през онова време в Народна Република България, когато нямаше телефонни измамници.

И те така.

Докато има наивници, ще има измамници!

Чао.

Симитли - 08.08.2022 г.