Казармата - две задраскани години

    Всеки ден календарчето в портмонето ми получаваше по едно кръстче или хиксче върху датата, която е отминала. Същото се случваше и с календарчетата на другите войници, които, също като мен, брояха дните. А войнишките ни колани всеки месец получаваха по една резка. По този начин отбелязвахме броя на месеците, през които сме зачертавали дните. След като коланите ни получеха седем-осем резки, от новобранци се превръщахме в тулупи - нито зайци, нито стари капи, но вече познавахме казармения живот. Когато старите капи се отнасяха с нас грубо и ни тормозеха, търсехме начин да им го върнем или да се "скатаем".

    Най-често провеждахме занятия и стрелби на танковия полигон близо до град Сливница, между селата Алдомировци и Понор. При Алдомировското блато имаше сграда от изоставен овчарник, където често лагерувахме. Село Понор пък е на североизток от Сливница и Алдомировци, зад баирите. Понякога правехме палаткови лагери в този район. Тулупите вършехме почти всичката работа в ротата. Веднъж старите капи накараха мен и редник Велев от Катунци да измием казанчетата за храна. Колкото и да се стараехме, по едно от казанчетата все оставаха следи от блажнината на манджата, която е била там. Беше студено, а имаше само една чешма с корито за водопой на животни. Земята беше покрита със сняг. Търкахме казанчето и със сняг, но пак резултатът не беше задоволителен. Старите капи ни връщаха няколко пъти да го мием отново. Последния път редник Велев обиколи овчарника и се върна ухилен до ушите. С два пръста държеше мръсни розови, женски ватени гащи. От тези, дето имат ластици и на крачолите. На сухо лъснахме казанчето с тези гащи и по него не остана и следа от блажнината. Този път старите капи казаха:

     - Е-е-е, това е друго нещо!

    А ние с редник Велев се наредихме за храна от другите казанчета.

                                                        _   _   _

    Във всяка рота имаше по един учебен танк. Тези танкове бяха съвсем редовни бойни танкове, но така ги наричахме, защото се използваха за тренировки и учебни стрелби, за да може другите танкове да стоят почистени и консервирани в поделението и да не се амортизират. Когато ротата се върнеше от занятие, някой трябваше да "обслужи" машините - да изчисти от кал и да гресира танковете. Естествено тази чест се падаше на нас - тулупите. Докато вършехме това, се загледах в сандъчето с грес. Греста много ми заприлича на мармалад. Прияде ми се филия с мармалад и отидох до столовата. Взех една филия хляб и се върнах в парка при другите. Отхапах от филията три пъти и я намазах обилно с грес от сандъчето. Излязох отпред и се обърнах към редник Трендафилов, който обичаше да си похапва стабилно, също като мен:

    - Шура, гледай, гледай!

    Трендафилов имаше сестра и аз му виках Шура. Дъвчех хляба, който бях отхапал от филията. Бях сигурен, че ще пожелае да си хапне от лакомството. Но редник Атанасов го изпревари. Дотича при мен и каза:

    - А-а-а, дай на мен, дай на мен!

    Аз му подадох филията и бях готов в последния момент да я дръпна. Той обаче усети, че имам такова намерение. Хвана ръката ми и отхапа голям залък. Започна да дъвче. Понеже слюнката му е била настроена за мармалад, не усети, че това е грес и дъвчеше. Помислих че може да глътне. И тъкмо да му кажа да не го прави, той отвори широко устата си, изплю съдържанието и започна да вика:

    - А-а-а, преебах се, преебах се!

    През това време двама-трима, между които и Шурата редник Трендафилов, се бяха наредили до мен, за да си хапнат и те от филията.

    Показах им сандъчето с греста и им казах, ако искат да си намажат сами.

                                                        _    _   _

    Бригадата в Горна баня през 1968 година имаше два танкови полка с по два батальона, които по-късно бяха преобразувани в четири самостоятелни танкови батальона. Имаше мото-стрелкови батальон (кашици), гаубичен дивизион, транспортна рота, щабни и други подразделения. Личният състав беше около хиляда и двеста войници. Всички се хранехме в една огромна столова, в която имаше три колони с дълги маси. На всяка маса се хранеха по 16 човека. Почти винаги една трета от войниците бяха в разход - на учения, стрелби, наряд и др. Когато бяхме всички в поделението, се хранехме на две смени.

    Бригадният дежурен често заставаше на плаца пред столовата и преди да влязат на обяд, ротите минаваха пред него като на парад. По това време аз бях барабанчик. Марширувах на десет крачки пред строя и тупах - тупта, тупта, тупарата тупта, тупарата тупта, тупта та. И така до столовата. Още от ученическата музика бях усвоил една походка с отмятане на левия крак, като инвалид, която предизвикваше много смях в околните. Веднъж, докато марширувахме, щом излязох от погледа на дежурния офицер, който следеше за правите редици на ротата, направих няколко крачки с тази походка. Почти всички ги напуши смях и така, смеейки се, преминаха. Дежурният изкомандва да се върнем втори път, но понеже усети, че се смеят на мен, каза да застана отстрани до него и да не бия барабана. Те се върнаха втори път и докато приближаваха, като ме видяха колко грешно вися с барабанчето, пак преминаха с надути бузи от смях, защото трябваше да набиват крак едва ли не на мен. Ротата беше наказана да марширува половин час на плаца пред столовата.

    Старите капи ме наклеветиха, че аз умишлено съм ги разсмивал, а дежурният по рота, който беше стара капа, ми сипа чорба символично.

                                                    _   _   _

    Всеки ден в бригадата имаше по една дежурна рота. През това денонощие всички от ротата не сваляха дрехите си. Спяха  облечени, за да действат бързо, ако се случи нещо извънредно.

    Веднъж, когато наш'та рота беше дежурна, се наложи цяла нощ да белим картофи в кухнята, защото машината за белене се беше развалила, а на другия ден трябваше да ядем  мусака. Белихме, белихме, но картофите бяха много. По решение на старите капи, щом дежурният по кухня се обърнеше и не ни наблюдаваше, някой от нас изсипваше по една-две касети картофи в бункера за боклук. Така изхвърлихме повече от половината картофи. Накрая ги покрихме с обелките и готово. 

     На следващия ден, на обяд ядохме мусака с макарони, вместо с картофи.

    Така усвоявахме тънкостите на войнишкия живот и задрасквахме дните, прекарани в казармата.

    

                     Благой Пиларски            Симитли  5.07.2023 г.