Самодейци

                               Самодейци

    Художествената самодейност в Симитли, откакто помня, е силно развита. Като се започне от танцови състави, певчески групи, индивидуални изпълнения и се стигне до художествено слово и театър. Аз познавам две поколения театрални самодейци от Симитли. Те бяха, и са, известни и уважавани хора.

    Имах късмет да уча от първи до четвърти клас в последния ученически випуск на учителката Екатерина Чобанова. Тя играеше в първия театър на Симитли. Винаги намираше повод и начин в училище да ни организира сценки, в които играехме. Тогава започнаха мечтите ми да съм на сцена.

    Екатерина Чобанова играеше в татъра с Петко Моралиев, Яне Милчов, Димитрина Командова, стария Васил Падешки, сина му Симеон Падешки (ветеринарния фелшер), братята Радичеви, мисля че и Борис Бачев, който по-късно беше кмет на общината и други, които не помня. Тогава те играеха пиеси като "Хъшове", "Боряна", "Иванко" и др.

    В следващото поколение театрални дейци имах честта да съм и аз. Искам да споделя по няколко думи за партньорите, с които беше удоволствие да играя.

    Снежана Стоименова е още на сцената като водеща на програмите за тържествените събития в Симитли и общината. Възхищавам се на умението ѝ да повдига настроението на изпълнителите и публиката. Снежана е родена за сцената. Когато играех с нея, тя работеше като методист и секретар на читалището.

    Николай Николов. Не "потнико", а другия Николай Николов от наш'та "Пич маала". Той две години режисираше пиесите на трупата. Дълго време работеше и като водещ в ритуалната зала на общината при сключване гражданските бракове на младоженци.

    Албена Айкова - методист, завеждащ колтурно-масовата работа в читалището; Мартина Янчева - сега работи в общината; Иванка Рашкова - сега е кметица на село Крупник; Благой Делиов - застраховател; Крум Косов - беше майор в БНА; Бойка Манова; Здравка Максимова; Таня Даскалова; Иванка Тодорова; Йордан Косов; Павел Михайлов (Павле Пирчев); Таня Падешка и други. Доайен ни беше бай Яне Милчов.

    Благой Айков - сегашният омбудсман на общината. Когато правехме театър, работеше в общинския комитет на БКП. В негово отсъствие си говорехме, че е от "големото добрутро", но това не му пречеше да играе на сцената по бели гащи, барабар с мен, за да радваме и веселим публиката в пълните салони.

    А бяхме млади. Блажко Айков свиреше с китара и пееше, даже в ресторанто... Сега обаче, когато:

    "Залеза омръзва - живеем такъв

    Падат стрелките на шест

    Прииждат нощи, обещани без сън.

    Побелели къдрици вежди повдигат

    уморени очи, невежо намигат

    Ние вярваме, има любов и пролетен звън."...

    Мен ме удари сачмата в главата и започнах спомени да пиша, дето приличат на разкази, а на него "люлякът му замириса" и пише стихове такива, че свят ми се завива. (Горните строфи са перефрази от негово стихотворение.) 

    Аз, с моите разкази, изглеждам като пешеходец по прашен междусески път, който се взира в трънки и къпини, за да открие някой спомен. А Адашо, с творчеството си, е във висините над облаците в безкрайната шир и висота, където за мен въздъхът е разреден. "Бланайко" обаче, със стиховете си, през ден и всеки ден изпраща кислород с озон обогатен. Дерзай приятелю!

    Адаш, знам, че го можеш и затова ще ти дам една творческа задача (както едно време в театъра). По-долу изписвам няколко думи. Искам да те вдъхновят за стихотворение. А те са: театър, живот, свят, вселена, артист, самодеец, сценарий, любов, жена (жени), приятел (приятели), публика. Спирам, защото ще ти се наложи да пишеш цяла поема.

    Обещавам, когато го сътвориш да редактирам този текст и да го запиша на мястото на многоточието (.........)

    Симитли 15.10.2021 г.