Екскурзовод - полиглот

                       

                                      Екскурзовод - полиглот 

    В първи и втори курс на ТМП Бобов дол бях един от добрите ученици - близо до много добрите. В трети и четвърти станах по-нормален. В смисъл, повече заприличах на себе си. Импровизациите в поведението ми се увеличиха, чат-пат ядосвах някои учители, а това се отрази на успеха ми. Но за това ще разкажа друг път.

    В първи курс ме избраха в дружествения комитет на комсомола. Втората година през лятото получих безплатна карта за двадесетдневен комсомолски лагер-школа близо до Рилския манастир на една поляна в местността "Краварника". В единия край на поляната имаше построена столова с кухня, в която можеха да се хранят повече от 60-70 човека. В другия край имаше тоалетна. Ние спяхме по средата на поляната в големи палатки, вътре с легла. Едно от хубавите неща на лагера беше това, че за разлика от техникума, в лагера не бяхме само момчета, а повече от половината бяха момичета.

    В лагера идваха лектори от БКП и ДКМС, които ни разясняваха колко е добре, че сме се родили в България по време на народната власт, която полага огромни грижи за човека. Това беше през 60-те години на 20-ти век. През 80-те вече имаше хора, които казваха, че знаят кой е човекът. А сега, през 20-те на 21-век, въпросът "КОЙ" все още виси със срашна сила.

    Лекторите ни обясняваха, как нашите връстници на запад нямат перспектива и че там капиталистите - империалисти експлоатират детския труд срещу много по-ниско заплащане от полагащото се. По едно време се замислих, че тия капиталисти са много тъпи. Не вземат да организират комсомолски бригади за подпомагане на наридното стопанство без заплащане, а експлоатират детския труд!... Това аз тогава не го споделих с другите комсомолци, защото можеше да се приеме, че разпространявам вицове срещу народната власт. А за подобни вицове разпитваха в народната милиция и някои ги "настаняваха" в лагери! Не комсомолски, като нашия. В милицията прибираха и някои младежи, дето се поддаваха на западното влияние, като например мода. Моят приятел и съученик Вовката от Гара Пирин, го бяха "прибрали" в милицията на Станке Димитров заради тесните суинг- панталони. Накарали го да ги съблече без да събува обувките си. Така той се прибра от ергенлъка в "Станкето" с разпрани до колената панталони. Тогава му казах:

    -Трай си и се радвай, че не са ти конфискували обувките, защото бяха трандафори! 

    В нашия лагер на "Краварника" идваха и партизани от дупнишкия отряд, за да ни разкажат как са гладували за свободата на народа, но благодарение на картофените ниви, мандрите и добри ятаци, са оцелели. През това време са изгорили сума документи в кметствата на селата, утрепали един фашист (българин) в центъра на Дупница и няколко ранени хитлеристи в Жабокрек.

    Всеки ден след обяд имахме почивка и трябваше да спим от 14.00 до 16.00 часа. В моята палатка трудно се спеше, защото постоянно се смееха и когато влезеше някой учител, всички гледаха към мен, а аз "спях", хъркайки и лекичко посвирквайки при издишането.

    По такива и подобни причини, ръководството реши по време на обедните почивки да ходя да беля картофи в кухнята. Там на мен ми харесваше, защото имаше две момичета помощник готвачки - Катя и Агна от село Пастух. Те учеха за готвачки в Кюстендил и в лагера бяха на стаж. Много ми харесваха и исках повече време да съм около тях. Проблемът беше, че се раздвоявах - не можех да реша коя повече ми харесва. Катя беше черноока, с права коса, късо подстригана, а Агна - пъстроока и с по-светла коса. Като погледнех едната, си казвах - това е момичето. Погледнех ли другата мисля - не бе, тази е! Бяха стройни, като че не учеха за готвачки, а за маникенки. Двете бяха от село Пастух, но това че едната се казваше Агна, беше нещо като бонус. Съчетанието Агна от село Пастух ме впечатляваше и тъй като бях със самочувстве, че съм пастир (нали пасях кравата) ме блазнеше мисълта да притежавам Агна от село Пастух. Веднъж се загледах в нея и в главата ми, вместо обяснение в любов, се въртеше една мисъл да и кажа:

    - Агне, хубаво Агне, каква ли овца може да излезе от тебе?

   Аз разбира се не ѝ го казах, но я гледах многозначително и продължително.

    Така, раздвоявайки се, дните минаваха, а за "бързак" като мене, какво са двадесет дни - един миг.

    Домакинът започна да ме взима с него да ходим за стока и хляб от манастира. По този начин разгледах целия Манасир и често се срещах с познати.

    Всяка вечер след вечеря в столовата имаше забава с танци и музука от грамофон и магнетофон. Някои свиреха с китара, акордеон, други пееха, декламираха стихотворения, а аз разказвах случки, вицове, хуморески, разкази от Чудомир, Елин Пелин и т.н.

    Един ден организираха поход от Рилския манастир до Сухото езеро. Когато стигнахме при Сухото езеро, един от ръководителите предложи тези, които желаят, да се изкачат заедно с него до близкия връх над езерото, за да погледнат от високо. Половината останахме, а другите тръгнаха.

    Харесах си един удобен камък и седнах. Не знам защо избраха точно мен, но четирима млади германци, две жени и двама мъже, които от Рилския манастир до Сухото езеро вървяха заедно с нашата група, доближиха до мен и единият ме попита:

    - Панимаете па руски?

    - Я панимаю, ама ти нема да ме разбереш.

    Той извади ена карта на Рила планина и на руски ме попита дали мога да им кажа, за колко часа могат да стигнат от "Сухото езеро" до хижа "Иван Вазов".

    Аз, вдъхновен от хубавите бели крака на едната германка, която беше с къси панталонки, и понеже в техникума две години бях учил геодезия и маршайдерство (можех да чета скици и карти), а също така бях учил и немски език, започнах на българо-македонски и руско-немски да им обяснявам:

    - Гледай сега. Пасматрите пажалостя!

    Посочих на картата Рилския манастир и казах:

    - Дас ист айне Рилски манастир. - Посочих Сухото езеро: - Дас ист айне Сухое езеро. - Посочих пътеката по която бяхме дошли. - Мъй с вами приехали от дас ист айне Рилски манастир, до дас ист айне Сухое езеро за цвайн (2) часа.

    Тъй като нямах мярна еденица, изправих показалеца и средният пръст на дясната си ръка. Другите пръсти ги свих и започнах да полагам двата пръста върху пътеката на картата. Растоянието беше четири пръста. И казах:

    - Фийр пръсата. Значи! Фийр пръста са цвайн часа, а това означава, че цвайн пръста се изминават за айн часа. Гледай сега. Пасматрите!

    И започнах да полагам пръстите си върху пътеката от Сухото езеро до хижа Иван Вазов. Излязоха дванадесет пръста. Последва обяснението:

    - От дас ист айне Сухое озеро, до дас ист айне хижа Иван Вазов са цвольф (12) пръста. И понеже цвайн пръста са айн часа, значи цвьольф пръста е равно на зехс (6) часа. Айде, защото пътеката криволичи, нека са зибен (7) часа.

    През това време голяма група сълагерници вече ни бяха наобоколили в обръч и на всяка моя реплика реагираха със смях, а групата растеше бързо. Германците гледаха озадачени и се чудеха какво става. Аз от време на време поглеждах голите крака на германката и с още по-голямо въодушевление продължавах да обяснявам на оня с картата:

    - Не ме гледай като изпаднал германец, ами слушай що ти думам! 

    Започнах отново да полагам двата пръста върху картата и да броя на всеки два пръста:

    - Аин, цвайн, драйн, фийр, фюнф, зехс. Зехс часа, айде и от мен един - зибен часа. Не се чуди, ами собирай картата и тръгвайте по пътеката, додека не се е стевнило. Сега е айн часо на обед. До зибен (7), айде нека е до ахт (8) часо вечерта, сте на дас ист аине хижа Иван Вазов. Понял?

     Бурни аплодисменти и смехове. Междувременно тези, дето бяха на върха, се върнаха, а с тях и ръководителя, който беше преподаварел по руски език в кюстендилската гимназия. Като го видях, му казах:

    - Ела тука да се разбереш на руски с тия германци, оти ке се ядосам вече.

    Той разговаря с тях на руски език и им обясни, че за шест или седем часа, в зависимост от това как се движат, ще стигнат до хижа Иван Вазов. В този момент аз избухнах:

    - Видехте ли бе! Аз какво ви разправям тука от два часа. За зехт - зибен часа сте там! На Дас ист айне хижа Иван Вазов.

    Всички се смяха от сърце. Германците също се разсмяха и развеселени казваха: - Йаа, йаа.

    - Йаа, йаа, ама нема да яате, а ке си одите пеша! Айде доствидания.

    Стиснахме си ръцете и те тръгнаха по пътеката за хижа Иван Вазов, а ние обратно към Рилския манастир и "Краварника". Вечерта, по време на забавата пожелаха да им разкажа какво се е случило на Сухото езеро, защото имаше много, които не са били там. Разказах им това, което току що прочетохте, без краката на хубавата германка.

    Тези, които се занимаваха с организирането на вечеринките в лагера, ми предложиха всяка вечер да разказвам по мой начин, как е преминал денят ми. Аз приех с удоволствие.

    Имаше едно момче от село Говедарци Станке Димитровско (Дупнишко). Веднъж той ми каза:

    - Благой, това, което си ти тука като хуморист, аз съм в гимназията в Говедарци. Но на теб ти свалям шапка.

    - Абе Данчо - рекох - тия от Говедарци немаше ли къде да те изпратят на лагер, ами тука в "Краварника"? То си е почти същото. Говедарци - Краварника.

    - Да бе.

    С Данчо станахме приятели и сглобихме няколко сценки, които изпълниме по време на лагерните вечери.

    Така неусетно лагерът свърши и от там ми останаха хубави спомени.

     Чао.

    Симитли - 14. 09. 2021 г. - Кръстовден

    

    

    -