ТМП Бобов дол

                     

                                                ТМП Бобов дол 

        
     Рано сутринта на 15 септември 1963 г, в 4:45 часа с татко се качихме на пътническия влак от Симитли за Бобов дол. Този влак свързваше мина "Пирин" с Мина "Бобов дол".Тръгваше от гара Крупник и събираше миньорите до Бобов дол за дневната смяна.

    В 6:50 часа слязохме на спирка "Банковица" в Бобов дол. Техникумът по минна промишленост (ТМП) беше на около 300 метра от спирката в квартал "Банковица" (сега там е общообразователно училище). Сградата на техникума тогава беше още в строеж. На третия етаж майсторите работеха, а на първия и втория ние учехме. Стаите не достигаха и учителската стая беше едновременно и  кабинет на Директора, а в единия ъгъл стояха кофите и метлите на чистачките. След една-две години всичко се промени и си дойде на мястото. Имаше кабинети за всички, започна да работи ученически стол. Във фоайето до входа откриха и лафка.

    Общежитието беше на четвъртия етаж на втора младежка палата. За разлика от техникума, общежитието беше напълно оборудвано и удобно за живеене. Най-хубавото му беше, че е безплатно, а това имаше значение за родителите ни.

    След като се запознахме с условията при които ще живеем и учим, изпратих татко до спирката. За довиждане той ми каза:

    - Не забравяй, че това е шанс за теб. Освен средно образование, за да можеш да кандидатстваш висше където пожелаеш, техникумът ти дава и професия!

    На мен не ми харесваше професия, която е свързана с миньорство, но реших да го послушам, защото мечтата ми беше след техникума да кандидатствам във ВИТИЗ.

    Трябваше да стана отличник. Започнах да действам като отличниците, които бях наблюдавал в симитлийското училище. Седнах на първия чин до учителската маса. Участвах активно в учебният процес по време на часовете.  Винаги вдигах ръка, за да кажа нещо което знам. Излизах по желание да ме  изпитат. Внимавах когато ни преподаваха нови уроци и участвах при извеждане на някои формули от новия урок и коментари. По този начин научавах нещата още докато ни ги преподаваха. Това не ми беше трудно, защото по материала, който изучавахме, бях изкарвал тройки предната година в девети клас на симитлийската гимназия. А да ти пишат тройка учители, които не вярват, че си прочел нещо, не беше лесно!

    Та, в техникума учителите бяха доволни от мен. Първата година нямах никаква двойка и тройка. За първия семестър всичките ми оценки бяха петици, шестици и две четворки. Годината приключих с успех много добър.

    Направил съм впечатление и на съучениците си. Цели 45 години по-късно, на една от срещите на випуска ни, която беше в манастира "Седемте Престола" в Стара планина, Райчо Бонев Николов от Злокучене, Самоков, ми напомни какъв натегач съм бил. С вдигане на ръка и - "Аз, аз, аз да кажа!"...

    Преди новата (1964) година реших да се прибера в Симитли, за да видя какво става с подготовката на сурва. Аз тогава бях един от организаторите на бабугерската група. Освен това, от септември не се бях прибирал вкъщи. Не помня точната дата, но знам, че беше в четвъртък, защото точно тогава бяха сменили почивния ден да не е в неделя, а в петък. 

    Тази смяна на неделята се налагаше, защото електрическата енергия в България започна да не достига. За да могат да работят предприятията, трябваше различните окръзи да почиват в различни дни. На Благоевградски и Кюстендилски окръзи се падна да почиват в петък.

    Като си помисля, при социализма се живееше много добре. Само дето имаше много дефицити. Злите езици започнаха да шепнат, че ел-енергията не достигала, защото народната власт я продавала на гърците и на други народи за валута. А дефицитна стока беше не само електроенергията. Магазините често пъти бяха полупразни, хлябът се купуваше с купони, според броя на членовете в семейството. Но за Нова година винаги имаше банани и портокали, които се внасяха с валута! 

    Та, прибирам се аз в един четвъртък вкъщи. Мама, като ме видя, беше изненадана и още преди да вляза, през прозореца ме попита:

    - Изгониа ле те?

    - Защо да са ме изгонили?

    - Ами оти си идеш у четвръток?

    - Нале сега се почива в петък и четвъртъко е събота.

    - Аха.

    Влязох вътре, а мама продължи.

    - Ами какво е това писмо? - Подаде ми един плик.

    Погледнах писмото. Беше от училищното ръководство на техникума. В него пишеше:

    "- Уважаеми родители, благодарим Ви, че сте отгледали и възпитали такъв син. Той е за пример на съучениците си..."

    Не помня точно, но писмото беше в този дух. Попитах мама защо мисли, че може да са ме изключили.

    - Ами, баща ти вика, че тия ни се подиграват, оти това не може да е верно.

    Когато се върна татко от работа, ме попита дали е верно това, което пишат. Прегледа бележника ми и каза, че е много доволен от това, че най-после съм го зарадвал. Вечерта за татко и мама беше празник.

    До тук добре. Даже много добре. Но както често се случва, след хубавите неща има някое "НО"! Моето "но" беше, че аз добре се справях в училището, но общежитието не го смятах за училище. И две седмици по-късно, когато имахме родителска среща, до обяд ние бяхме на училище, а родителите ги бяха поканили да разгледат общежитието. Там, на стената до входа, срещу възпитателската стая, беше поставен един стенвестник - "Стършел", на който имаше шест картинки. На пет от картинките бях изтипосан аз. На първата бях изрисуван с още двама-трима как пушим цигари пред ресторант "Волга". На друга - как с Коце Баруто от Кюстендил цапаме с паста за зъби спящите съквартиранти и палим "бързи телеграми" между пръстите на краката им. На трета - как с Марин от Синьо бърдо, врачанско, се борим върху леглата. Цветан Йолов Горанов от Алтимир, врачанско свиреше с една реферска свирка в ролята на съдия. Възпитателят влезе в стаята и попита: 

    - Защо се борите бе? 

    Аз отгорорих:

    - За мир!

    Та на карикатурата пишеше, че се борим за мир. Имаше и други случки, за които не си спомням.

    Всеки ден в общежитието имаше по един дежурен ученик, който не ходеше на училище и се грижеше за реда и чистотата. В този ден дежурен беше Иван Първанов от Ловеч. Той по-късно ми разказа:

    - Дойде баща ти, застана пред стършела и започна да го разглежда. Възпитателят (Другарят Тошев) като го видя, застана до него в очакване на реакцията му. Баща ти гледа, гледа, пък се обърна към него, посочи шестата картинка и го попита - "Ами тука защо сте го пропуснали моя син бе?" - Тошев нищо не каза. Обърна се и влезе във възпитателската стая.

    Когато татко дойде в класната стая за родитело-учителската среща, седна до мен и ми каза. 

    - Блаже, тоя път дойдох с надеждата, че ке чуя само убави неща за теб, ама не е било писано. Внимавай да не те изгонат от общежитието, оти немам пари да ти плащам квартира!

    Така навлязох в живота на ТМП Бобов дол, а интересни неща тепърва предстояха.

     Симитли 01.08.2021 г.