Моите дипломи от симитлийското училище

                        Моите дипломи от симитлийското училище

     За разлика от матурите, абитуриентските балове са хубаво нещо.

    В симитлийската прогимназия аз се явявах три пъти на матура. Първият път беше неуспешен, а вторите два - успешни и имам две дипломи за основно образование. Абитуриентските балове и трите пъти бяха успешни.

    Защо така се получи? 

    До 1960 година се издаваха дипломи за завършено основно образование в седми клас. През 1959/60 г. в седми клас не успях да взема диплома и повтарях годината. През 1960/61 г. матурата ми беше успешна. Кандидатствах в техникум в Бладоевград, но не се класирах и през 1961/62 продължих в осми клас в Симитли. Тогава обаче основно образование започна да се признава след осми, а не след седми клас. Така стана, че аз взех диплом за основно и от осми клас. Пак кандидатствах, всъщност татко кандидатства от мое име в някакви техникуми, но не ме приеха и се наложи да продължа   девети клас в симитлийската гимназия. Оценката ми за поведение в IX клас първия срок от отличен 6 стана много добър 5. В края на втория срок го намалиха на добър 4 и третия срок стана незадоволително 3 с последно предупреждение за изключване.

    Много пъти съм казвал, че в симитлийската гимназия бяхме трима мераклии да станем артисти. Първите двама ги изключиха. Те отидоха в други училища и станаха артисти. Николай Кимчев след време стана директор на благоевградския театър, а Явор Спасов от Гара Пирин (сега Кресна) стана актьор в младежкия театър в София и сега като пенсионер играе в постановки на театъра. Аз, с моето последно предупреждение за изключване останах професионален самодеец. Що се отнася до успеха ми в девети клас, първия срок имах шест двойки, през втория ги намалих на четири, а в края на третия срок останаха две двойки. За мой късмет тогава за първи път можеше да се минава с два поправителни изпита и имаше пролетна и есенна поправителна сесия. През пролетната издържах единия изпит, а по френски език трябваше да се явя и през есента. Четох, превеждах, спрягах глаголи, но не знаех нито едно от двете стихотворения, които бяхме учили.

    След изпита татко беше разговарял с Швабата - така наричахме учителя ни по френски език. Та Другарят Аврамов (швабата) казал на татко, че за да ми пише тройка трябва да науча наизуст стихотворението "Корбо льо Ронард". Да го превеждам, да мога да правя разбор (какви глаголи, времена и т.н. има, и да ги спрягам) и най-накрая - да мога да го преразказвам на френски език. Не да го декламирам, а да го преразказвам на френски! С други думи, да науча френския език!

    - Беля! - както казваше едно време Рач - един мой стар приятел и комшия.

    Както всяка година, и това лято аз трябваше да паса кравата, само че този път - с учебника по френски. Когато бях сам, четях на глас, за да оправя произношението. Да съм сам обаче рядко се случваше, защото имаше и други пастири като мен.

    Веднъж се събрахме с една моя съученичка и комшийка - Здравка Качищова. Здравка пасеше тяхната коза, а аз - нашата крава. Започнахме да си играем на титара с камъчета. Така се бяхме увлекли в играта, че не забелязахме как козата, лист по лист, къса от учебника ми и яде. Като кога люпи кората на дърво. Когато се усетихме, от френския ми бяха останали само кориците. Козата ги размахваше наляво-надясно, ама те - твърди - не могат да се откъснат.

    Беля, та беля!

    След няколко дни Здравка ми даде нейния френски, за да продължа подготовката си. Явих се на изпит на осми септември. Помня, защото тогава Девети беше национален празник. Изкарах тройка... От цялата тази история знам, че Корбо е гарванът, а Ронард - лисицата, или обратно. Не съм сигурен
.

    Сега като си помисля, френски език съм учил от пети до девети клас и научих цялата азбука. Още я помня. В техникума, в Бобов дол, две години учих немски език и се научих да броя, но не само айн, цвайн, драйн -дрън, а от едно до сто и нагоре. Научих и "Вас ист дас?", защото учителя ни по немски език си го помним така - "Вас ист дас". А руският език го знам целия. Аз само поставям на българските думи руски окончания, но всички руснаци, с които съм разговарял, са ме разбирали.  Това е, защото разбират българския, но им е кеф в България да им говорим на руски. Защото те са по-големите "братя".

   Пак се сещам за виц. Двама българи разговаряли с някакъв англичанин. Колкото и да се мъчели, не можали да се разберат. Накрая единият българин казал на другия: 

    - Виждаш ли колко е важно да знаем езици. Сега ако знаехме английски, щяхме да се разберем с човека! 

    - Добре де, той като знае английски, разбра ли се с нас?

    Щом взех изпита по френски, татко настоя да си взема удостоверение за завършен девети клас, защото ще уча в друго училище. Започна да го разглежда и да брои:

    - Една, две, три... единайсе, дванайсе тройки. - Обърна от другата страна при поведението - А! Ето още една. Тринайсе тройки сосе поведението! Ами тая четворка, какво прави тука? Само разваля везеницата. Велико, нашио син с тая диплома архитект може да стане! Има цела четворка по техническо чертане! - каза на мама и се обърна към мен.

    - Слушай сега! Тази година се открива нов техникум за минни техници. Записах те с дипломата ти от осми клас, защото техникумо е след осми клас и  се учи четри години. Имаш късмет, че техникумо е нов и нема голем наплив от кандидати, та се класира с диплом "добър 3.60" и поведение "отличен 6". Вече си достатъчно голям, за да разбереш, че това е шанс за теб. Да създадеш добро впечатление, защото не те познават такъв, какъвто те познават в симитлийското училище. Ако го направиш, ке ти е много по-лесно.

    - Добре де. Защо, след като си ме записал от осми клас, требеше да се явявам на поправителен за девети клас?

    - Защото, ако не запомниш що ти думам и те изгонат от техникумо, ке се врънеш в десети клас, а не в девети! 

    Така завърши сагата ми в симитлийската гимназия.

    Защо пиша всичко това ли?

    За да кажа следното. Какви хора ще станат децата ни, зависи преди всичко от нас - родителите. На второ място е улицата и средата в която растат и чак на трето и четвърто място са училището и учителите.

    Симитли 25.07.2021 г.