След като се родих

    

Едно от първите неща, които помня след като се родих, е че още докато не умеех да си вдигам гащите сам и да се загащвам, се влюбих в момиченцето на квартирантите. На всичко отгоре, мисля, че това беше първата ми споделена любов. Оттогава все заради жени си патя. В началото си играехме на панички в пясъка и аз бях естественната водоноска. Постепенно започнахме да си играем на мъж и жена и след време дори си повярвахме, че това е истина. И така приказката продължи няколко години.
    Да, но в съседите имаше други квартиранти, които имаха момче колкото нас на име Горчо. Горчо забелязал каква е работата и ни наклевети на майка му. Майка му - на майка ѝ, майка ѝ - на мама, и... Така Горчо ни вгорчи живота!
    Мама ме наказа на следващия ден да паса козата Шута без да закуся и не ми даде храна за през деня (боят си беше в панагон). Понеже бях още малък, за да ходя пастир сам, ме изпращаха с една наша роднина, млада невеста - кака Станкия. Тя от тук-от там ме разпита защо точно съм наказан. Помисли малко и ме попита:
    - Сега гладен ле си?
    - Да.
    - Неварено млеко, можеш ле да пиеш?
    - Мога, ама нема.
    - А от козата можеш ле да цицаш?
    - Мога, ама она нема да стои.
    Тогава, тя хвана Шута за главата и брадичката, и аз легнах под козата. Изцоцах всичкото мляко.
    Вечерта, като се прибрахме с Шута в къщи, мама ме попита:
    - Ке правиш ле друг пат така?
    - Ама яз нищо не сам правил. Ние само си ѝграхме.
    - Добре. Сега, ке на́мъзам млеко от козата да свара и ке ти надробам да ядеш.
    След малко се върна с празна котелка и вика:
    - Абе ти къде я пасе тая коза? Ич нема млеко. Да не я е изсмука́л некой смок?
    - Ами нагоре по гората. Нале бехме заедно с кака Станкия.

    Мама веднага отиде при кака Станкия, за да и каже да пасе козите вече на друго място, а аз побързах да си легна. Като се върна, чух от другата стая, че казва на татко:
    - Стефане, тое, нашио смок си я е изцицал козата бе. Що да го правим?
    - Остави го. Барем ке знаем, че що и да му се случи, гладен нема да остане.
    Днес 14 февруари 2020 г, рано-рано се почувствах някак Свети Валентински и в главата ми се появи този спомен!
    А по-късно, ще отпразнуваме и Свети Трифон Зарезан!
    На здраве!