Ах ти училище, адско мъчилище - разказ

Ах ти училище, адско мъчилище

   Ах ти, училище, адско мъчилище! Дай боже да изгориш! А вие учители, адски мъчители... Това е рефрен от една песничка, която често си тананиках, докато учех в симитлийското училище. И когато бях в седми клас, то изгоря. Не обичах училището. Много ядосвах учителите, но тях не ги мразех. Като си помисля, в живота си съм имал най-свестните учители, които човек може да си пожелае. Знаех, че те са прави, но когато имах възможност да направя някоя щуротия, не пропусках. Щуротиите ми не бяха насочени срещу някого, а просто исках да стане интересно и да се стигне до някаква различна, най-често смешна ситуация. Случваше се обаче, някой да остане обиден. Често, точно когато някой учител успееше да съсредоточи вниманието на класа върху това което преподава, аз казвах или правех нещо и всичко се сриваше. Съучениците ми гледаха към мен смеейки се, сякаш казваха „той беше“, а аз се "чудех" какво толкова се е случило.
   Родителите ми много държаха да изучат децата си. Голямата ми сестра Мария е учила една година френски колеж в град Русе. Но татко я е отписал след като Хитлер нападнал Франция. Било го страх, когато завърши, да не я мобилизират за преводачка по фронтовете. След това завършила търговска гимназия.
   Кака Лиляна завърши педагогическа гимназия в Благоевград. Пенсионира се като учителка.
   Кака Димитрина също беше със средно образование.
   Най-големите усулия обаче бяха, аз непременно да завърша средно. И да запиша висше.
   Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Аз исках да стана артист, но ако може с по-малко учене.
   Но да ви кажа как се стигна до запалването на училището. Тогава класен ръководител ни беше Лазар Лигов. Много кадърен човек и учител. Той ни преподаваше по ботаника и зоология. Учеше ни в опитното поле как се отглеждат зеленчуци, как се присаждат дръвчета. Липите и лозите в двора на училището, които сега са големи, ги засадихме тогава. А по зоология, освен уроците в класната стая, в двора на училището се отглеждаха няколко сърни, които се разхождаха между децата. Другарят Лигов много се радваше и на гълъбите, които живееха в тавана на училището. На децата, които желаеха, даваше по едно мъжко и женско гълъбче, за да ги отглеждат вкъщи. Аз също си взех и им се радвах. Понеже живеем недалеч от училището, те си прелитаха дотам, връщаха се с други гълъби и отново отлитаха.
   Някои мои съученици от ЦК (циганския квартал) - Сонката, Демката Мутката и още няколко - се бяха научили да се качват вечер на тавана и да ловят гълъби. Но понеже им е било тъмно, започнали да си светят със запалени хартии. А хартия колкото щеш, защото част от архива на гимназията е бил там. Само като си помисля, колко двойки, тройки и неизвинени отсъствия са изгорели, леле!
   Разбира се гълъбарите са гасили запалените листове и са пазили да не направят пожар. Няколко пъти "операцията" е минавала успешно, но последната вечер прислужниците ги усетили и ги подгонили. Те се разбягали, но през нощта таванът и третият етаж пламнали.
   На сутринта, когато се събудих, някой от наш'те ми каза:
   - Нале ного искаше да не одиш на училище - сега нема да одиш.
   - Защо?
   - Училището изгоре.
   За мое учудване, не можах да се зарадвам.
   Две седмици не учихме. Ходехме да разчистваме. По-късно започнахме да учим на две смени в долните два етажа. Класна стая на нашия клас стана кабинетът по ръчен труд на първия етаж.

   Мина - не мина един месец, изгоря и дървообработващата фабрика в Симитли.
   Ние започнахме да се майтапим, че когато завършим изгорелата гимназия, ке работим в изгорелата фабрика.

   Написах това по случай деня на учителите. Да са живи, здрави и да се радват на учениците.

Симитли 05.10.2019 г.