Това се случи през далечната за някои 1981 г. Тогава аз бях на годините, на които сега са синовете ми, а баща ми беше на годините, на които сега съм аз. Татко, откакто помнех, страдаше от болки в корема, защото имаше язва. Ние отглеждахме постоянно по две-три кози, а в по-добрите времена крава, за да има винаги мляко за него - това беше основната му храна. По-големите ми сестри са ми разказвали, че когато млякото не е стигало за всички, мама е казвала: "Млекото оставете за баща ви, оти он е болен", а аз съм казвал: "Ее, кога и яз ке се разболея, та и за мен да има млеко!" Но това, да не достига млякото, е било възможно да се случи само защото още не бяхме навлезли в развитото социалистическо общество. Тогава домакинствата имаха право да отглеждат само до пет кози, до пет овце или една крава. Но само едно от трите неща! Та през 1981 г. татко влезе в болницата в Благоевград поради кръвоизлив от язвата. За два-три дни го стабилизираха и го изписаха, но