Герой в мирно време! С наближаване на новата 1969 година тревогите в горнобанската бригада зачестиха. Почти всяка седмица имаше тревога, а понякога и два пъти в седмицата. В най-сладкия сън, около 4'00 часа ни вдигаха да тичаме до парка, за да палим подгревателите на танковете. Подгревателят е устройство с което се подгрява двигателя, преди да се включи. По време на вечерните проверки се уточняваше кой какво трябва да прави при тревога. Младите войници бяха викачи. Викачите ги превозваха с маршрутен камион по адреси на офицери и сержанти, живеещи в София. Мерачите на танковете, чиито механик водачи живееха в София, трябваше да включат подгревателите, докато дойдат механик водачите. Аз и редник Тошев от екипажа на ротния командир бяхме от тези мерачи. Танковете ни бяха един до друг и за да не ходим всеки път до парка, решихме един път той да пали подгревателите на двата танка, а на следващата тревога - аз. Рано сутринта на 14 януари 1969 година - помня датата, защото