Бележници

Бележници Най-големия кютек (бой), който съм ял от татко, беше през първата ми година като седмокласник (аз бях две години в седми клас). Та през 1960-та, в началото на учебната година, когато бях за първи път в седми клас на симитлийската прогимназия и трябваше да завърша основно образование, получих доста двойки. И тъкмо бях започнал да ги поправям, си загубих бележника. Наложи се да ми издадат нов. Получих няколко бележки, различни от двойки и случайно намерих стария си бележник с двойките. А сега, де! Какво да правя? Реших да запазя двата бележника. Когато имах оценка, по-висока от слаб 2, давах на учителите да я запишат в новия бележник и обратно - когато получех оценка слаб 2 или забележка, давах стария - с двойките. Така всичко вървеше добре. Родителите ми бяха доволни и аз преживявах спокойно. Да, де, но за мое нещастие дойде учитело-родителската среща, на която татко разбра колко двойки и забележки имам. Той постави въпроса на класния ми ръководител - другаря Лигов - защо не са отразени всички оценки в бележника ми. Оказа се, че наистина там нямам двойки и забележки. Класният взе бележника и след два дни всички оценки и забележки бяха нанесени. След този случай учителите започнаха да изискват бележниците за оценки преди изпитването. Може би щеше да ми се размине големия кютек, но за да не се разкрие "далаверата" ми с двата бележника, аз реших да унищожа бележника с двойките. Когато се връщах от училище, на кръстовището при Манóвци накъсах двойкарския бележник на съвсем малки парченца и го прехвърлих през дървената ограда в двора на баба Паша Ланковска, вечна и памет (баба доскоро , а тогава беше млада невеста). Та тогава Спасуна, или Паша Ланковска, докато обработвала градината си, събрала парченцата, открила, че това е моят бележник и предала парченцата на татко. И сега, когато минавам покрай идеално обработения от наследниците на баба Паша двор, си спомням за моя бележник. Чао. Честит празник: "Св.Св. Кирил и Методий"! Симитли - 11.05.2022 г. Симитли - 11.05.2022 г.