Не мога да си представя родители, които не желаят децата им да се изучат. Не мога да разбера обаче тези родители, дето ходят да се саморазправят с учителите, че са написали слаби оценки, или нещо не са угодили на децата им. При мен беше точно обратно. Татко ме разпитваше, докато не му кажа с какво съм предизвикал класния ръководител, за да ми издърпа ушите, или да ми удари шамар. А причините обикновено бяха такива, за които татко правеше същото, което и класния, дори повече. Затова не исках родителите ми да разберат, че съм наказан. Моите синове и внуци на четири-пет годишна възраст знаеха да четат и тръгнаха на училище подготвени. Броеха, събираха. А аз не бях отварял книга. Стана така, че в четвърто отделение бях на поправителен по четене и досега още сричам като млад депутат на трибуната в НС. Мама беше неграмотна. Татко - със завършено четвърто отделение, но се беше самообразовал и пишеше молбите и заявленията на комшиите, които също бяха неуки. Както вече