Ах ти училище, адско мъчилище Ах ти, училище, адско мъчилище! Дай боже да изгориш! А вие учители, адски мъчители... Това е рефрен от една песничка, която често си тананиках, докато учех в симитлийското училище. И когато бях в седми клас, то изгоря. Не обичах училището. Много ядосвах учителите, но тях не ги мразех. Като си помисля, в живота си съм имал най-свестните учители, които човек може да си пожелае. Знаех, че те са прави, но когато имах възможност да направя някоя щуротия, не пропусках. Щуротиите ми не бяха насочени срещу някого, а просто исках да стане интересно и да се стигне до някаква различна, най-често смешна ситуация. Случваше се обаче, някой да остане обиден. Често, точно когато някой учител успееше да съсредоточи вниманието на класа върху това което преподава, аз казвах или правех нещо и всичко се сриваше. Съучениците ми гледаха към мен смеейки се, сякаш казваха „той беше“, а аз се "чудех" какво толкова се е случило. Родителите ми мног