Ден година топли

Ден година топли

    Режа си аз дървата и си мисля за синовете, и внуците.
    Те ти го Сергей. Той е кръщаван през съвецко време. Тогава в махалата ги кръщаваха така. Едно дете с българско име, едно  с руско, друго с турско, циганско и т.н., та да има по едно за всяка власт! Но понеже децата бяха повече, започнаха да ги кръщават и на главните герои от сериалите - Есмералда, Леонсио, Изаура...
     Сергей, най-вероятно, е кръстен на майор Деанов от "На всеки километър".
    Та застана Сергей до мен, усмихна се и започна да ми подава и да държи дървата, за да не отскачат от резачката.
    Спрях и го попитах:
- Какво ще искаш за това, пари или ракия?
- А, нищо бе, чичо Блаже! Аз само заради Славейко, защото го уважавам! Учили сме заедно и си бехме като братчета... Е, може да дадеш некое бурканче там, нещо за ядене, ти знаеш.
    С дървата аз бях почти на финала, но помощта ми дойде като Радецки на Шипка. Бях приятно изненадан. Поръчах на жената да подготви нещо за Сергей и когато приключихме с дървата, събрахме в една касета буркани, няколко домата, люти чушки, шише ракия, и му викам:
- Заповядай Серго! Все едно го давам на братчето ти!
    А той възкликна:
- Как бе, та ние с него на един чин седехме! Като дойде, да го поздравиш... Само последно ке те помолям, дай ми за един хлеб, та да е пълна масата!
    Дадох му два лева и се разделихме, доволни и двамата.
    Прибрахме се навътре с жената и тя ми вика:
- Вие със Славейко все с личности сте седели на един чин. Той със Сергей, а ти с докторка, със зъболекарка.
     Така е, но това с докторките и зъболекарките ще ви го разкажа друг път. Айде чао.
 

          Симитли 14.08.2019 г.