Юбилейни години

 Юбилейни години

1969-та година освен година на уволнението ми от казармата, беше и юбилейна година за НРБ, защото се навършваха 25 години от "освобождението" на 9 септември 1944 година. Танкове от Горнобанската бригада щяха да участват на парада по случай 9 септември - денят, в който СССР победи България, след обявената на 5 септември война.

Ние не знаехме точно кой батальон ще участва и затова се подготвяхме всички. Танковете бяха боядисани, лъснати и не давахме прашинка да падне върху тях, но както понякога се случва - и тогава малко шмекерувахме. Гумените бандажи на водещите колела за веригите са от плътна и твърда гума. При движение на танка в кал и камъни, бандажите се нараняваха. За да не сменяваме цялото колело, там, където имаше цепнатина и беше нарушена плътността на гумата, я запълвахме с грес от тази, която е гъста като мармалад от ябълки. Заглаждахме със шпакла и боядисвахме с черна боя за обувки. Когато проверяващите оглеждаха танковете, всичко лъщеше като лачени обувки.

Не знам кого заблуждавахме, защото тези, които ни проверяваха, бяха минали по нашия път, преди да станат проверяващи. Но трябваше фашагите да треперят, докато гледат лъскавите танкове на парада!

Падна се на четвърти батальон да участва в парада. Десет дни преди девети септември танковете бяха в центъра на София и всеки ден репетираха пред мавзолея на Георги Димитров на площад "9 септември".

До тук добре, но на парада един от най-модерните за времето си съветски танкове - Т-55, изгасна точно пред мавзолея. Също като новото чудо на военната техника - танкът "Армата", който закъса насред Червения площад преди десетина години, та се наложи да го издърпат на буксир.

На 9 септември 1969 година ние в казармата наблюдавахме парада по телевизията. В един момент камерата започна да показва картина назад в приближаващите машини от колоната, преди да навлязат в площада. На екрана на телевизора се забеляза, че двете колони забавиха ход и дистанцията между тях ставаше по малка. С две думи ние, зрителите на телевизията, не разбрахме точно какво се е случило. Само ни беше криво, че не можахме да видим как нашите танкове минават пред мавзолея.

Това, което научихме след парада, беше че от двете страни на площада през петдесет метра е имало влекачи за всеки случай. Влекачите бяха танкове Т-34, на които куполите са демонтирани. Докато ние гледахме на телевизора приближаващите колони към площада, авариралият танк е бил изтеглен на буксир.

Половин месец ефрейторът - механик водач на злополучния танк лежа в ареста, докато разследването установи, че тръбопровода за гориво се е бил запушил от боклуци.

В края на 90-те години, когато синът ми Славейко учеше в музикалната академия в Пловдив, се запознах с най-добрия гъдулар за всички времена - Атанас Вълчев. Той пътуваше много по света, за да представя българския фолклор. В един от разговорите ни сподели, че да се пътува със самолет е опасно. Ако самолетът е от западните авиолинии е опасно да падне заради атентат. Ако пък самолетът е от "нашите" /съветски или от соц-лагера/ също е опасно, защото се експлоатират до последно. Демек, докато паднат сами.

По традиция на юбилейни годишнини, военните правят демонстрации с техниката пред публика, за да покажат боеспособността на армията.

Поредният юбилей за България, беше на 14 септември 2024 година (събота), когато на авиационната база в Граф Игнатиево - домакин на мащабни авиационни демонстрации по случай 20 години от приемането на Република България в НАТО и 35 години МиГ-29 на въоръжение в българските ВВС, гордостта на Президента Радев, един 35-годишен съветски самолет L-39ZA, се заби като пирон в земята. Може би за да потвърди думите на великия гъдулар.

Бог да прости двамата най-добре обучени военни пилоти на България

Симитли 2025 г.